17/10/2022
Схемата на Понци
Карло или Чарлз Понци е италиански емигрант, пристигнал в САЩ в началото на 20-ти век. Преди август 1919 г. Понци сменил около дузина работни места, докато най-накрая решил да започне собствен бизнес. Имал идея да създаде свой международен търговски каталог, който да бъде издаван в многохиляден тираж. Печалбата щяла да идва от реклами. Обикалял господина и търсил инвеститори за начинаниието, които така и не намерил. Стигаме до онзи августовски ден през 1919 г. в Бостън, Масачузетс. Чарлз получил писмо от негов познат в Италия, вероятно свързано с идеята за каталог. Но не това привлякло вниманието на Понци, а международния пощенски купон за отговор, който бил прикрепен към писмото. Получателите на такива купони, можели да ги обменят за пощенски марки в техните местни пощенски офиси. Купонът, който получил в случая бил закупен в Испания, като причината била в това, че там купоните били изключително евтини. Това се дължало на разликата в курса на испанската песета и долара. Излизало така че, стойността за закупуване на купона в Испания се равнявал на стойнността на една шеста от пощенските марките, които можели да бъдат закупени с него в САЩ. Комбинативният Понци изчислил, че може да купува евтини международни пощенски купони в чужбина и да ги „осребрява“ в САЩ на по-висока цена. Малка подробност е, че така стъкмената „финансова“ операция трябвало да завърши с „кеширане“ на придобитите срещу купони щатски пощенски марки. Но това все пак е подробност ....
Сеньор Понци създал фирма „The Security and Exchange Company“ и начинанието стартирало. Предлагал 40 процента възрвръщаемост за 90 дни на евентуални инвеститори в схемата, като всъщност по това време преобладаващата годишна лихва по депозитите била 5 процента. Атрактивно, не ли!? Листовки с офертите на новоизпечения финансов предприемач плъзнали първоначално сред емигрантската общност в северен Бостън. Така през януари 1920 г. Понци издал първите записи, които първоначално били за по-малки суми. Не след дълго вече били издавани записи със 100 процента доходност за 90 дни и с 50 процента за 45 дни. През февруари паричният поток потекъл лавинообразно. Шестима служители вече работели за ловкия италиански емигрант, като единствената им задача е била да събират парите на тълпите инвеститори-вложители. А, какво се случвало със събраните пари? Разбира се нищо, свързано с първоначалната идея за покупка на „международни пощенски купони за отговор“. Понци просто ги депозирал в банка от типа на взаимна спестовна каса, където депозирайки средства всъщност се придобивали дялове. Скоро господинът станал най-големия депозант и де факто собственик на банката, на която станал и президент. Въобще и забравил за купоните. Единствената доходност от прибраните пари била годишните пет процента лихва по направените депозити. В същото време Чарлз водел охолно-луксозен живот, харчейки парите на своите „благоразумни“ инвеститори.
През юли 1920 г. от Бостън поуст публикували статия, в която се опитвали да докажат, че схемата на Понци е финансово невъзможна, тъй като в света нямало толкова продадени международни купони, които да покрият обещаваната от Понци доходност. Да, ама както дълбоковидно народът е рекъл „Като пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша..“ В интерес на фактите имало няколоко, дето „послушали“ и поискали от вече богатия предприемач да им върне вложенията. Понци ги върнал, като им издал чекове от банката, на която вече бил собственик. Поразчула се тая работа с първите спечелили инвеститори. Чарлз се възползвал от момента и рекъл че тези от Бостън поуст са „кафяво-жълта“ медия, пишат лъжи, за да го набедят...Резултатът – наместо компанията му да иде в небитието, привлякла още 200 000 долара инвестиции.
На сцената излязъл бостънски адвокат, който непоколебимо врязал репутацията си като обявил, че компанията на Понци трябва да преустанови приемането на средства от инвеститори, докато не се направи пълен одит на счетоводните й книги. Включили се и от Бостън поуст, които се добрали до бивш служител на предприемача, който твърдял че обещаната възрвръщаемост не може да случи, тъй като парите отивали в банкови депозити. Новозабогателият емигрант продължил да бъде мишена на бостънските вестникари /явно още тогава е имало разследваща журналистика/, които осветлили не толкова свтелото му минало, позасенчено от прекарано известно време в затвора, заради финансови измами. Намесила се и Масачузетската банкова комисия, която хлопнала вратите на банката, собственост на италианския симпатяга. Нашият човек обаче, решил да подсигури бъдещи начинания, като изтеглил на каса милион долара. Ако това предизвиква някакви асоциации, ще отбележим, че не се знае, дали изтеглените пари са прибрани в чувал/и. Историята мълчи..
Както и да е, федерелните правораздавателни власти въдворили Понци в затвора, макар че той пледирал за съвременен „Робин Худ“, който искал да направи сиромасите богати с висока възрвращаемост на приеманите от неговата компания средства. Както се вика май в затвора, хич „не попаднал на хора“ и не „станал човек“. Когато излязъл, опитал нова схема, този път във Флорида, като вдигнал мизата на 200 процента възвръщаемост. Пак го запряли, този път за седем години. Понци предал богу дух в Рио де Женейро, като сменил още няколко служби.
Схемата, която използва Понци е съществувала и преди него, но става нарицателна с неговото име. Първите инвеститори в нея, биха могли да получат пълна възвръщаемост, която се плаща с парите, получени от инвеститори от втори ред и т.н. „Щастливите инвеститори“, получили високата доходност, подхранват вяра в печалбата на следващите. Историята е непоколебима, винаги идва момента, в който вложителите си искат парите и тогава ..... остават само Египетските пирамиди.... П.С. последното не е дължимата поука от текста.
