18/08/2020
БИЛД СИСТЕМС СОФИЯ започна изграждането на най-новата си сграда на бул. Витоша 119, като отново заложи на успешното си сътрудничество с архитектите от АЕДЕС СТУДИО.
Булевард „Витоша“ е специфична градска тъкан, маркираща самото сърце на града, превърнала се в символ на неговата градскост, обърната към планината и отвеждаща в Южния парк. Контрастът между града и природата е заложен в нея, в централното ѝ положение и името на планината, което носи. Именно този дуализъм на градоустройствено ниво е отправна точка за проекта.
Ако увеличим мащаба до силуета на конкретното място, лесно се забелязва, че № 119 се намира точно по средата между двете напречни улици. От тази гледна точка сградата, строго геометрично, попада във въображаемата ос на симетрия, ориентирана към булеварда.
Друга характерна черта на мястото, която се отпечатва върху образа на сградата, е доскорошният силует, изграден от къщи в мащаб много по-малък от днешния. От аналогията със стария уличен силует оста на симетрия, в която сградата неволно попада, добива и второ значение. Тя не само я разделя на две, но и донякъде я връща към онзи постепенно отмиращ софийски мащаб на отделната къща.
Така от мястото се извличат два репера, които създават образа на сградата. Първият е двойствеността, наложена едновременно от характера на улицата, и от геометричната ос разполовяваща фасадата. Именно контрастът между два елемента лежи в основата на избрания фасаден мотив, който определя характера на фасадата. Защото зад пищната геометричност на този източен орнамент в стилизиран образ се крие вечният конфликт между природните форми и онези, създадени от човека. При по-внимателен анализ, ясно се очертават двата изграждащи елемента на мотива – стилизираните образи на призма и на листо. От наслагването им в определен геометричен ред се получава познатият характерен орнамент.
Втората тема, извлечена от мястото, изследва различията в мащаба между изчезващите къщи и модернистичните блокове наоколо. В тон с нея, избраният мотив се разгръща по фасадата в три мащаба, следващи геометрична прогресия (х, 2х, 4х). На всеки мащаб отговаря определен материал, който най-добре представя орнамента в съответния размер.
Първата стъпка от прогресията (х) е с най-голяма степен на детайлиране и най-буквален пренос на мотива в архитектурен образ. Неин израз са металните парапети в южната половина на сградата. В тях орнаментът е разслоен в две равнини, с което се добавя липсващото трето измерение на ефирния метален парапет. Тъй като се възприема най-добре от вътрешността на сградата, прочитът на орнамента в металния парапет може да се разглежда и като неговия интериорен мащаб.
В същата половина на фасадата металният орнамент в мащаб 1х се допълва от бетонова решетка, която покрива цялата фасадна равнина във втория мащаб 2х. Напълно в духа на бетона, елементите са много по-масивни, с по-малко детайл и по-обобщени. Макар и не толкова фини, поради по-големия им размер бетоновите елементи се четат много по-ясно от улицата, с които формират втората стъпка в прогресията, а именно сградния мащаб.
Третият материал – тухлата – е ограничен по отношение на детайла от собствения си размер, който задава и „пикселите“ на третия, най-големия мащаб от 4х на все същия орнамент. От северната си половина фасадата е облечена с видими тухли, част от които стърчат от равнината ѝ, следвайки рисунъка на орнамента. Поради степента на абстракция, която пикселизирането налага, този градски мащаб е най-трудно четимият и може да бъде открит едва при съпоставянето му с другите две проявления на орнамента – в бетона и в метала.
Освен геометричното разполовяване и прогресията на мащабите, въплътени в трите материала (метал, бетон и тухла), фасадата носи и отпечатъка на жилищната функция, скрита зад нея. Отделена от архитектурния образ, функцията не се влияе нито от категоричното му разполовяване, нито от различните му мащаби. Системата от отвори по фасадата следва собствената си логика и преминава без разлика от двете страни на оста. Променят се единствено материалите, чрез които тези отвори контактуват с фасадната равнина - в зоната на тухлата прозорците са обрамчени с ламарина, а в зоната на бетона с камък.
Макар и скрита отвън, известна игра с мащаба все пак съществува и във вътрешността на сградата. В долните нива тя се състои от по два по-малки апартамента, а в следващите остава по един голям. Последните два етажа са обединени в мезонет с покривна тераса, приемаща функциите на двор. Мезонетът с двора на покрива, в който функцията на къщата е преобърната отдолу нагоре, връща темата за къщите, формирали стария силует на улицата, макар и в различен и осъвременен прочит.
Използването на различни материали, залагането на експресивната образност на източния орнамент, силното детайлиране на фасадата, концентрират в себе си наситеността на живота в градския център, с всичките му разнородни и често противоречащи си пластове. Тази наситеност не само успява да обедини в себе си различни конфликти, каквито са например градската и природната среда, но и да противостои на едрите обеми и универсалната липса на детайл на околните модернистични блокове.
Адрес: гр.София, бул. Витоша 119
Етап на строителство: Довършителни работи
