15/08/2024
Добро да е утрото, щерко, и честит празник!
Ей го, на, и тоз месец преполови се, а и лятото си затръгва. Тръгва, тръгва, ама горещ ден и днес май ще си бъде, а за дъждец как се моля само. Ей така, да вземе да повали малко, та земята да утоли жаждата си, че изпръхнала е и сили няма сякаш. Ох, с вайкане започнах, а то празник голям е. Хайде, запретвай ръкави, щерко, че хляб за Богородица трябва да омесим. На Голяма Богородица от новото жито брашно се мели, защото Божията майка само най-хубавото заслужава. Всенародната любов и преклонение към нея точно отиват, затова и толкоз църкви, параклиси и манастири из нашите земи все Девата за покровител си имат. А колко пък жени и нейното име носят? Ти като се роди и за тебе си мислехме Мария за име да изберем.
В миналото, щерко, жените дето името на Божията майка носели, гости на обяд посрещали. Събирали се семействата около трапеза хубави гозби да хапнат и с първите дарове на градините си да се похвалят. Домати, дини, грозде, мед, царевица, боб, леща … и курбани правели, де. Родови срещи са това, не е шега работа. Курбанът е много важен за хората. Прави се за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. А Богородица, щерко, нали покровителка е на майчинството и на семейството, най се грижи за децата и за майките им. За жените неотродили се още и за тези, дето дечица много искат, ама си нямат. Та на Нейната трапеза винаги паница с първите кочани царевица домакините слагали. Ако се случело така, че бездетна жена първа почете именицата и първа си хапне от царевицата, това знак се вярвало че е, че Богородица е чула молитвите на тая женица и скоро ще я дари с чедо.
То, леля ти Мария ги знае добре тия адети и сигурно царевицата е сварила вече, ама аз нали ѝ обещах за гощавката да помогна, дай с тебе друга гозба да забъркаме набързо. Наумила съм си от завчера леща яхния да сготвим, по бабината стара рецепта, като едно време. Точно по празниците е важно, щерко, за предците ни да се сещаме и в тяхна памет очи към небесата да вдигаме, името им да споменаваме, заветите им да пазим.
Та, леща рекох. Знаеш ли, щерко, че лещата е култура позната на човека от най-дълбока древност. Хем е вкусна, хем лесно се вари, хем е толкова полезна. А баба ми едно време казваше, че лещата е много важна и помага на жената след раждането да се възстанови, пък и хубава кърма да има.
Както е тръгнало все за бебета и майки днес ще си приказваме, ама нали такъв е празникът, денят на Божията майка. Аз пак в приказки се увлякох… Давай лещата, че време не остана… а и питката трябва да замесим, че до църквата преди литургията да стигнем…