11/09/2020
Със създаването на нов член 14а в проекта за изменение и допълнение на ЗДДС се предлага регламент на доставките, които се улесняват от електронен интерфейс или на популярен език електронни (онлайн) продажби. Ето го и самия текст:
Доставки, които се улесняват от електронен интерфейс
Чл. 14а. (1) Електронен интерфейс е устройство или програма, която позволява комуникация между две независими системи или система и краен получател и може да включва уебсайт, портал, платформа, интерфейс за приложни програми и други подобни средства.
(2) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс се счита, че улеснява доставката на стоки, когато използването на електронния интерфейс позволява на получател и на доставчик, предлагащ стоки за продажба, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс. Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс е лице, независимо от доставчика, предлагащ стоки за продажба и от получателя.
(3) Стоки, опаковани заедно и изпратени едновременно от един и същ изпращач до един и същ получател, и обхванати от един и същ договор за транспорт са пратка.
(4) Основен доставчик е данъчно задължено лице, което предлага стоката за продажба чрез използване на електронен интерфейс.
(5) Доставки, които се улесняват от електронен интерфейс са доставките на: 1. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз и получателят е данъчно незадължено лице;
2. дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро от данъчно задължено лице, независимо дали е установено или не е установено на територията на Европейския съюз и получателят е данъчно незадължено лице;
3. вътрешни дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 1, т. 3, на които изпращането или транспортирането започва и завършва на територията на една и съща държава членка, в която получателят – данъчно незадължено лице, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз.
(6) Данъчно задълженото лице по ал. 2, когато улеснява извършването на продажбата на една и съща стока по ал. 4, се счита за доставчик и получател, като се приема, че са налице едновременно две доставки:
1. доставка, по която получател е данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс и доставчик е лицето - основен доставчик, предлагащо стоката за продажба;
2. доставка, по която доставчик е данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс и получател е данъчно незадължено лице.
(7) Данъчното събитие за доставките на стоки по ал. 6 възниква и данъкът става изискуем в момента на приемане на плащането.
(8) Моментът на приемане на плащането по ал. 7 се определя по чл. 41а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 282/2011 по отношение на доставките на стоки или услуги, предоставяни за улеснение чрез електронен интерфейс, и специалните режими за данъчнозадължени лица, предоставящи услуги на данъчно незадължени лица, извършващи дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки.
(9) Доставката по ал. 6, т. 1 не подлежи на облагане с данък, като основният доставчик има право на данъчен кредит за начисления му данък във връзка с тази доставка.
(10) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, когато е регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а лице, е длъжно да води електронен регистър по чл. 159г за доставките по ал. 3, за които се счита за доставчик, и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път услуги, в които участва и се счита, че действа от свое име в съответствие с чл. 9а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.
(11) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, когато не е регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а лице, е длъжно да води електронен регистър, който съдържа обобщена информация за съответния данъчен период за доставките по ал. 3, за които се счита за доставчик, и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път услуги, в които участва и се счита, че действа от свое име в съответствие с чл. 9а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Съдържанието на обобщената информация се определя с правилника за прилагане на закона.
(12) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс за доставките по ал. 3, за които не се счита за доставчик, и за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път услуги, в които не участва и не се счита, че действа от свое име в съответствие с чл. 9а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, води отчетност за тези стоки и услуги.
(13) Информацията от регистрите по ал. 11 и отчетността по ал. 12 се предоставя при поискване от орган по приходите по електронен път или на електронен носител в определен в правилника за прилагане на закона файлов формат.
(14) Лицата по ал. 11 и 12 съхраняват отчетността по ал. 12 и информацията в електронните регистри по ал. 11 за срок от 10 години, считано от края на годината, през която е била извършена доставката.
(15) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс не улеснява доставката на стоки, когато са изпълнени условията на чл. 5б от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026 на Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 282/2011 по отношение на доставките на стоки или услуги, предоставяни за улеснение чрез електронен интерфейс, и специалните режими за данъчнозадължени лица, предоставящи услуги на данъчно незадължени лица, извършващи дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки.
(16) Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс и се счита, че улеснява доставката на стоки не прилага прага по чл. 20б.
