Алианц България Владимир Талупски, бул, :"Св. Св. Кирил и Методи" 2, Blagoevgrad (2026)

05/12/2022

На 5 декември 1927г. в Скопие, се провежда скалъпеният от сръбските поробители на българска Македония, Скопски студентски процес от ,,властите" в Кралството на сърби, хървати и словенци срещу български революционери, дейци на Македонската младежка тайна революционна организация.
Общо на съдебната скамейка застават 20 български студенти. Сред съдените са Димитър Гюзелов от Дойран, Борис Андреев, Петър Хаджипанзов и Георги Хаджиманев от Велес, Щерьо Боздов от Крушево, Димитър Чкатров, Харалампи Фукаров и Кирил Кузманов от Прилеп, Кирил Вангелов, Кирил Караджов, Емануил Чучков, Тодор Гичев, Благой Монев, Тодор Христов и Христо Хаджикимов от Щип, Борис Светиев от Битоля, Йордан Сапунджиев от Скопие, Димитър Нецев от Струмица и Иван Шопов от Гевгели.
Подсъдимите са защитавани от сръбските комунисти Антоние Грубишич и Драгутин Тасич и местните българи Стефан Янакиев и Димитър Илиев.
Процесът приключва на 10 декември 1927 година със следните присъди:
Димитър Гюзелов е осъден на 20 години строг тъмничен затвор с окови, Иван Шопов на 20 години, Димитър Нацев на 15 години, Димитър Чкатров на 10 години;
Харалампи Фукаров, Тодор Гичев, Борис Андреев, Щерьо Боздов и Борис Светиев на по 5 години строг тъмничен затвор с окови.
Петър Хаджипанзов, Кирил Вангелов, Георги Хаджиманов, Христо Хаджикимов, Мано Чучков, Кирил Караджов и Йордан Сапунджиев са признати за невинни и са освободени.
Успоредно със скопския процес в Кавадарци са съдени Васил Сеизов, студентът Иван Митков, Тодор Габев от околийското управление, ковачът Благой Падиков и кафеджията Пешо Грозданов, но са оправдани поради липса на доказателства за техни провинения.
За време на процеса по улиците на Скопие са изписвани множество графити, гласящи: „Сърби, отивайте си в Шумадия“ и „Македония е българска!“. Тайната културно-просветна организация на македонските българки взема активно участие по време на Скопския студентски процес, организирайки снабдяването на затворниците с неща от първа необходимост (храна, дрехи и други), а също така наемат адвокати, препращат шифровани сведения до оцелелите ръководители на ММТРО и т.н. В резултат на процеса Мара Бунева убива Велимир Прелич, главния прокурор по делото.

Асен Виденов

05/12/2022

Ранени български войници на Каймакчалан?! От Македония или от Тракия, или от Родопите, а може би от Добруджа, има ли значение. Линейка им е вярното муле. Дали са оцелели, дано, дано... Фотография за Пулицър, не, не, не.
Фотография безценна за българската история. Героизъм, саможертва, която са притежавали само и единствено предците ни. Знаели за какво са умирали. А ние днес знаем ли?
Сълзи....

03/12/2022

Няма го вече в учебниците... Но ние ще го споделяме, докато децата и внуците ни го подемат: Ще го преподаваме, ще разказваме‼️

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово?

- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -

Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -

Отсякоха му и двете нозе,
та пак го питат, разпитват:
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -

Избодоха му и двете очи,
и го не питат, нито разпитват,
току си взеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу полето, татарско село.

Яна Йовану тихом говори:
- Остани сбогом, брате Йоване!
- Хайде със здраве, хубава Яно!
Очи си нямам аз да те видя,
ръце си нямам да те прегърна,
нозе си нямам да те изпратя!

"История и памет-завръщане към корените"

02/12/2022

02/12/2022

02.12.1375 г.-БЪЛГАРСКИЯТ МОНАХ КИПРИЯН Е РЪКОПОЛОЖЕН ЗА МИТРОПОЛИТ НА КИЕВ И ЛИТВА. На днешния ден през далечната 1375 г. българският монах Киприан е ръкоположен за митрополит на Киев и Литва.
През 1472 г. Киприан е признат за светец и чудотворец.
Предполага се, че произхожда от известния болярски род Цамблак. Заминава за Византия през 1350-те. Замонашен е по негови думи на Атон, където е представител на исихазма сред последователите на цариградския патриарх Филотей.
Счита се, че успехите на Филотей през второто му управление на Цариградската патриаршия (1364 - 1376) – помирението на Сръбската и Българската църкви и укрепването на Руската църква, са постигнати с активното съдействие на Киприан.
Киприан се изявява като успешен дипломат.
През 1373 – 1374 г. е изпратен с първа мисия в Киев, за да помири руския митрополит Алексий с княза на Твер и последния - с литовския княз Олгерд. Поради политическата неумелост на Алексий Киприан моли патриарх Филотей да раздели Руската митрополия.
От името на литовските князе той пише писмо до Цариград «да го назначат митрополит, иначе те ще си вземат друг от латинската църква». Цариградският патриарх Филотей го ръкополага за митрополит на Киев и Литва в Цариград на 2 декември 1375 г., «за да се запази древното устройство на Русия и в бъдеще, т.е. тя пак да се намира под властта на един митрополит, да се подчинява на съборните закони, та след смъртта на кир (на гръцки: господин) Алексий кир Киприан да получи цяла Русия и да бъде единствен митрополит на цяла Русия».
Още през 1381 г. Киприан въвежда почитанието на св. княз Александър Невски. През 1382 г. играе важна роля при превземането на Москва от хан Тохтамиш. Едва през 1386 (или 1390, при Василий I) той заема официално митрополитската катедра в Москва.
Според преданието по времето на митрополит Киприан Москва е спасена по чудо от нашествието на хан Тамерлан (Тимур или Темир-Аксак). Когато Тамерлан се приближава на брега на Дон, Киприан изпраща духовници във Владимир, за да донесат в Москва чудотворната Владимирска икона на Богородица. Когато шествието с иконата наближава Москва, митрополит Киприан, духовенството и народът я посрещат с молитви. Това събитие е сюжет на много руски икони. Легендата разказва, че Богородица се е явила насън на Тамерлан и му казала да си върви.
Най-хубавото като литературна творба и най-ценното като исторически паметник за Киприан е надгробното слово за него, известно като "Похвално слово за митрополит Киприан", написано от племенника му Григорий Цамблак.
Той го създава през 1409 г. и го произнася на гроба на Киприан в Успенския събор в Москва вероятно по случай тригодишнината от смъртта му.
Руснаците да знаят и помнят от къде им идва християнството и кирилицата! Не е лошо и българите да го помним, въпреки безпамието за тези факти на други народи.

02/12/2022

"В женското отделение на църквата открих три малки икони с надписи на български, свалих ги и ги прилагам към рапорта си. Двамата свещеници там имат само основно образование, докато тяхното самосъзнание е много българско. Всеки може да разпознае този (свещеник) по неговия външен вид, който е много монголски, и този определено е българин в душата си... няма местен, който да бъде използван като доверено лице, защото мнозинството от тях са про-български настроени. Бях силно изненадан да чуя, че децата на бежанците (става дума за бежанците от Мала Азия, бел. наша) говорят български... Ударих селския кмет, когато го чух да говори български, който той се опита да нарече македонски, и му препоръчах за в бъдеще да ползва винаги и навсякъде гръцки... свиках бежанците и след като им обясних ситуацията тук, препоръчах им да избягват изучаването на български език, обяснявайки им до една степен опасността, на която сами се излагат... Бежанците ме уведомиха, че българският се използва в общината на различни заседания на общинската управа, което ги кара да напускат сесиите... На кратко, крайно антигръцко настроение господства над местните в селата, те мразят всичко гръцко и не пропускат възможност да изразят омразата си. По мое мнение, най-ефикасният начин за постигане на асимилация ще бъде, ако „горещите глави“ бъдат експулсирани като нежелани в друга провинция"

Из дописка на гръцкия пехотен лейтенант Димитриос Кабурас от 25 януари 1932 година за Леринското село Арменско.

На снимката: Семейството на отец Илия от село Арменско, снимани в края на 20-те години на ХХ в. По-възрастния свещеник е неговия баща, поп Панайот.